Bulgaria Inside

Девическият манастир ”Въведение Богородично” се намира в края на село Батошево близо до Севлиево. От една страна стените му се мият от сините води на река Росица, а от него се открива невероятна гледка - гори и пищни ливади. Отворили масивните дървени порти и престъпили прага, в душата ви ще настъпи смирение.

Малка църква, манастирска част на два етажа, още няколко скромни постройки - това е девическият манастир ”Въведение Богородично”. Цялото дворче е огряно сякаш от светлина и топлина, уханието на безбройните селски китки се смесва с аромата на смокиново сладко.

Първите данни, че на това място е имало манастир, са от 1657 г. Най-вероятно този стар манастир е бил разрушен.

Днешният девически манастир е възстановен от дядо Миню и баба Кера през 1872 г. за тяхната дъщеря Мария, която приема монашеството. Интересна е историята на самата Мария, тъй преплетена с историята на самия манастир. Когато Мария била 7-годишна, заболява от шарка и нейните родители дават обет, ако Мария оздравее, да я обрекат на Господ. Мария оздравява и на 15-годишна възраст влиза в Габровския манастир, където е послушница около 6 години. При едно от нейните гостувания при близките ѝ, те решават да съградят манастир за дъщеря си. Баща й Миню Попкоев купува обширен двор (около 4 декара) и започва строителството на днешния манастир.

”Въведение Богородично” е завършен на 1 октомври 1872 г. През същата година е въведена в монашество и девицата Мария от игумена на Батошевския мъжки манастир архимандрит Севастиян. Мария приема монашеското име Магдалина и става игуменка на манастира.

Майката-игуменка и сестрите участват активно в борбата за освобождение. В манастира се укриват и провеждат тайни заседания Васил Левски и Цанко Дюстабанов. По време на Априлското въстание през 1876 г. манастирът и църквата са опожарени. За да ги възстанови, майка Магдалина пише писма до руския император, който изпраща средства и три икони за храма.

Изграждането на новия храм започва през 1905 г. и е завършен през 1908 г. Осветен е на 19 септември 1909 г от тогавашния великотърновски митрополит. Храмът е изграден от дялан камък, има кръстовидна форма, без вътрешни подпори, кубе и камбанария, а строител е майсторът Събчо Събев от Тревненския край.

Стенописи няма. Иконостасът е обикновен, а върху него са разположени 8 големи икони. Три от иконите са рисувани от известния иконописец и революционер Станислав Доспевски. В храма се съхраняват и около 40 икони от неизвестни автори. Една от най-интересните и красиви икони е подарената от руския император голяма икона. От където и да я погледнеш, погледът на изрисувания на нея Исус Христос сякаш те следва. Църквата пази и две йерусалимски пана, наскоро реставрирани, както и киевски кръст със свети мощи от III-IV век.

През 1933 г. майка Магдалина умира и управлението на манастира се поема от сестри Ксения и Ефимия. По-късно сестра Никифора става игуменка и по нейно време старите сгради се разрушават и се построяват нови. Последната монахиня почива през 1993 г. и манастирът е затворен за близо 5 години.

През 1998 г. девическият манастир отново отваря врати под ръководството на монахиня игумения Анисия. Сега манаститът е реконструиран, стаите и храмът са обновени.

Манастирът приема посетители всеки ден от 8 до 18 ч. Не се предлага настаняване. Тел. за информация: (+359)88 79 77 522.