Настаняване и атракции
СПОДЕЛИ ВЪВ:
Размер на текста
В живописната долина на река Русенски Лом сред множеството скални обители заема своето достойно място Басарбовският манастир – едно незагаснало кандило на вярата.
Той се намира на около десет километра от гр. Русе и носи името на близкото село.
Най-ранните исторически сведения за манастира са от ХV век и ги черпим от османските данъчни регистри. В регистъра на хасове, зеамети и тимари в Никополския санджак от 1479 – 1480 г. /датиран от проф. Страшимир Димитров/ е поместен опис на тимар /землено владение/, собственост на влашкия войвода Иванко Басараб, тъст на цар Иван Александър. В този опис за първи път се споменава името на село Басарбово като “манастир Басараба”.
През 1911 г. в София е основан Комитет за старините към Народния археологически музей. Основната задача била да се създаде археологическа карта на България. За сътрудник бил привлечен Карел Шкорпил – чех, провел през 1887 и 1892 г. научни експедиции из България. През 1912 г. Шкорпил тръгва отново с експедиция по течението на Ломовете. Той посещава и Басарбовския манастир, след което дава подробно описание.
Не е известно през коя година на османското робство манастирът остава без постоянни обитатели. През 1919 г. за него се грижел благочестив русенски семинарист. Това бил бъдещият Смоленски епископ Тихон. През 1937 г. в него се настанил монах хаджи Хрисант, брат на Преображенския манастир, и започнал да го обновява. Същата година бил създаден “Комитет за постройка параклис Св. Димитрий Басарбовски”. Председател станал басарбовският енорийски свещеник Петко Новаков, а един от членовете му бил Петър П. Камбуров – печатар от Русе. Първото дело на комитета било да се построи една монашеска килия в оградения вече двор на манастира. Тя била осветена на 14 май 1937 г. и просъществувала до 1940 г. В Летописната книга на манастира четем: “ През 1940 г. стана наводнението и водата наводни целия двор на манастирчето да канарата и събори зида до килията. В нея влезе вода и наводни цялата маза... Отгоре дъждът вали, отдолу вода газя и така цял ден се мъчих из каменните стълби, докато сърцето ме вече заболя, но слава на Господа оживи ме и спаси ме Той. Амин. И така живях два месеца в открити пещери и размишлявах, как и къде ще се преживява, като трябва да се прави вече нова жилище...”
Той се намира на около десет километра от гр. Русе и носи името на близкото село.
Най-ранните исторически сведения за манастира са от ХV век и ги черпим от османските данъчни регистри. В регистъра на хасове, зеамети и тимари в Никополския санджак от 1479 – 1480 г. /датиран от проф. Страшимир Димитров/ е поместен опис на тимар /землено владение/, собственост на влашкия войвода Иванко Басараб, тъст на цар Иван Александър. В този опис за първи път се споменава името на село Басарбово като “манастир Басараба”.
През 1911 г. в София е основан Комитет за старините към Народния археологически музей. Основната задача била да се създаде археологическа карта на България. За сътрудник бил привлечен Карел Шкорпил – чех, провел през 1887 и 1892 г. научни експедиции из България. През 1912 г. Шкорпил тръгва отново с експедиция по течението на Ломовете. Той посещава и Басарбовския манастир, след което дава подробно описание.
Не е известно през коя година на османското робство манастирът остава без постоянни обитатели. През 1919 г. за него се грижел благочестив русенски семинарист. Това бил бъдещият Смоленски епископ Тихон. През 1937 г. в него се настанил монах хаджи Хрисант, брат на Преображенския манастир, и започнал да го обновява. Същата година бил създаден “Комитет за постройка параклис Св. Димитрий Басарбовски”. Председател станал басарбовският енорийски свещеник Петко Новаков, а един от членовете му бил Петър П. Камбуров – печатар от Русе. Първото дело на комитета било да се построи една монашеска килия в оградения вече двор на манастира. Тя била осветена на 14 май 1937 г. и просъществувала до 1940 г. В Летописната книга на манастира четем: “ През 1940 г. стана наводнението и водата наводни целия двор на манастирчето да канарата и събори зида до килията. В нея влезе вода и наводни цялата маза... Отгоре дъждът вали, отдолу вода газя и така цял ден се мъчих из каменните стълби, докато сърцето ме вече заболя, но слава на Господа оживи ме и спаси ме Той. Амин. И така живях два месеца в открити пещери и размишлявах, как и къде ще се преживява, като трябва да се прави вече нова жилище...”
Хотели в региона
Бъди навсякъде с BulgariaInside.com
Басарбовски скален манастир