Bulgaria Inside

Преслав възниква като град в началото на ІХ в. при управлението на хан Крум и хан Омуртаг, като години преди да бъде обявен за столица на Първата българска държава е здраво укрепен и много добре благоустроен.

През 889 г. княз Борис се оттегля от управлението, оставяйки своя син Владимир Расате начело на българската държава. Расате обаче се опитва да възстанови езичеството, затова е хвърлен в тъмница и ослепен. През 893 г. цар Борис І свиква събор, на който е решено столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав, а начело на държавата да застане по-малкият му син - Симеон. На събора било решено още българският език да се превърне в официален в богослужението в държавното управление. Така започнал Златният век на България.

В началото на управлението на цар Симеон била изградена втора крепостна стена, а площта между двете крепостни стени се превърнала в истинска градска територия. Започнали да се издигат търговски и жилищни райони, квартали на боляри и обикновени хора.

В манастирите пък кипяла усилена книжовна дейност, а в работилниците се създавали произведения на прочутата преславска рисувана керамика. С времето Преслав се превърнал в един от най-красивите и благоустроени за времето си градове в Европа. Исторически извори свидетелстват, че пътешественици и търговци, сравнявали българската столица с Константинопол.

През 969 г. Преслав е завладян от киевския княз Светослав, а две години по-късно от византийския император Йоан Цимисхи. След възстановяването на Второто българско царство градът отново е важен административен, културен и търговски център. През 1388 г. Преслав е превзет от войските на османските войски.

Днес на територията на останките от славния град се намира Национален историко-археологически резерват „Велики Преслав", а в археологическия музей до резервата се пазят много от находките, открити тук. Експонатите на музея са разположени на два етажа, сред най-ценните от тях са Преславското златно съкровище, керамичният иконостас от Дворцовия манастир, копие на иконата на Св. Теодор, керамика, надписи и др.

Важно е да знаете, че ако искате да разгледате останките на целия Преслав ще е необходимо да си отделите един цял ден. Екскурзоводите в музея могат да ви предложат няколко маршрута, така че получите пълна представа за величието на Преслав в миналото.

Един от най-подходящите маршрути за опознаване на цялата местност започва от Северната порта на вътрешния град, която се намира по главната алея след музея. Тук ще попаднете в борова гора, а наблизо е църквата „Св. Св. Кирил и Методий”. Храмът е построен по повод 1000 години от смъртта на Методий. Ако продължите да се движите по пътеката ще видите останките на църкви, крепостна стена и др. След като извървите цялата пътека трябва да пресечете шосето, след което следват останките на двореца на Преслав, много административни и други сгради.

От върха на възстановената Южна порта пък се вижда цялата околност. Продължете по алеята и ще стигнете до прочутата Кръгла църква. Тук се намира и гробът на откривателя на храма  - археолога Йордан Господинов. В района има още много останки от манастири и имения и др.

Туристическа информация:
Останките от столицата можете да разгледате по всяко време без да заплащате входна такса. Работно време и входна такса има само Археологическия музей.
Работно време: зимен сезон (от ноември до март) - от 9 до 17 ч.; ако искате беседа с екскурзовод в събота и неделя трябва предварителна заявка; летен сезон (от април до октомври) - от понеделник до петък от 9 до 18 ч.; събота и неделя от 10 до 18 ч.
Входни такси: възрастни - 4 лв., учащи - 1 лв.
Беседи: ако искате екскурзовод да ви разведе из музея през почивните дни на зимния сезон трябва да направите предварителна заявка. Беседата в музея струва 7 лв., за целия резерват беседа се прави по предварителна заявка - 7 лв. В музея се прожектират и филми - 5 лв.
За чуждестранните посетители музеят предлага и електронни екскурзоводи на английски, френски, немски, а също и български език.
Телефон: (+359)538 4 26 30, (+359)538 4 32 43